Голяма част от тъгата, която се отключи и започнахме да
преживяваме от пълнолунието насам, е свързана с окончателната раздяла с
досегашното и с финалното преминаване в новата времева линия/реалност/съзнателност.
В душата си знаем, че всичко, което е отпаднало или не се е
задържало при нас, продължава по различен от нашия път и ние енергийно се
разделяме.
Оттук и чувството за скръб по онова, което сме се надявали
да бъде част от новия ни живот, но все повече и повече се отдалечава.
Едновременно с това обаче, макар да тъгуваме и да изпитваме
усещане за загуба, в сърцето си (не в ума, не в мислите, а в сърцето - нашето вътрешното
знание) усещаме увереност, че онова, което предстои е стотици пъти по-добро и
хармонично на новата ни същност, отколкото „изгубеното”.
В този период е важно, когато изпитвате мъка и сълзите
напират, да плачете.
Нужно е окончателно да приключите енергийната връзка с
миналото.
Да отмиете всяко съжаление, съмнение, (само)обвинение, омраза,
зависимост,
за да спрете цикъла на привличане на все същото;
да спрете да гледате назад и да се обърнете напред,
пристъпвайки в новата реалност, изобилна на съвсем нови възможности от много
по-високо ниво.
Каквото беше, беше.
Благодарете за опита и за всички уроци, които научихте
досега през всяко едно преживяване и чрез всеки един човек.
Благодарете особено на онези, които най-жестоко ви
разтърсиха и най-болезнено ви нараниха, защото вашето израстване започна именно
с този взрив.
Само след разпукване на семето, може новият живот да
израсте.
Само след взрива на земята може да се открият диамантите в
недрата...
Усеща се...
ОтговорИзтриванеБлагодаря.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, точно навреме ;-)
ОтговорИзтриванеРезонира до болка...😇
ОтговорИзтриванеКолко хубаво емотиконче. Само една анжелик (с ангелски произход) душа, може да избере такова за толкова тежко преживяване <3
Изтриване