В малките неща вярва умът, в големите неща вярва сърцето.*
Колкото по-голяма е истината, толкова по-лесно е за ума да я отхвърли, а за сърцето да я почувства.
Когато се съмняваш – чувствай.
Когато не знаеш в какво да вярваш – чувствай.
Твой компас да е онова усещане за олекване вътре в теб, за разширение, за свободно поемане на въздух и просветване.
Кое е Добро и кое е не-добро?
Онова, което те прави свободен е Добро. Онова, което ти дарява простор да се движиш, да се изразяваш и да бъдеш е Добро.
Кое е Природно и кое е срещу Свещената природа в теб?
Онова, което ти дава пространство да растеш е Природно. Онова, което те подкрепя с ресурси да раждаш плодовете на ума, сърцето и утробата/семето си, то мисли за теб с Великата Грижа на Божественото.
В големите неща вярва сърцето... а какво по-голямо от Господа? И там умът се проваля и избира да вярва на малкото, на човека, на онзи с шепата обещания и с прашинката сила да ги изпълни.
Някой казал една чиста истина – „Че кой е той да знае?!”
Някой наговорил една кола лъжи – „Браво, умен човек, колко много ги разбира нещата, след него да ходим!”
Някой им дал залък бял хляб – „Че кой си ти бе, да разбираш от бял хляб?! Ти ли баш?! Кой те научи?! Тебе точно избра и ти точно ще знаеш!”
Друг им излял казан помия, ровят и се радват: „Добър човек, как много го е грижа за нас.”, тъпчат в мръсотията, затънали до шия, а онзи, „добрият”, гази по главите им да не си цапа подметките.
Доброто е невидимо за очите.
Чистото и святото не е достояние за слепците.
Гледай със сърцето си и виждай.
Чувствай с душата си и знай.
Мнозина чакат Христос да им се яви на Небето, така пишело в Евангелието, но ако Светлината я няма в теб, отвън ще те заслепи, ще извърнеш поглед на другата страна, където твоите очи могат да издържат и да различават форма, и ще загърбиш и Христа, и Любовта, и подадената ръка, нищо няма да видиш, всичко ще изгубиш!
Пред теб стоял самият Бог, облечен в образа на един обикновен човек – никой не го следва, никой не го възхвалява, няма нищо, само едно голямо, отворено Сърце, в което те приема целия, такъв, какъвто си и не ти иска друго, само да се отвориш и ти за по-доброто в теб.
„Че какво ме ползва? Да са пари, да е обещание за слава, а то добро - благ поглед и усмивка...”
В големите неща вярва сърцето... А какво по-голямо у човека от очите, през които гледа Чистата Любов на самия Бог?...
Когато си изгубен – чувствай.
Когато търсиш Дом – остави сърцето да те отведе...
Анна
---
* по фразата на Зигмунд Фройд, „В малките неща вярвайте на ума, в големите на сърцето.”
снимка: xenia lau
0 коментара: