Top-ads

В малките неща вярва умът, в големите неща вярва Сърцето...

Време за четене:
От Оставете своя коментар



В малките неща вярва умът, в големите неща вярва сърцето.*

 

Колкото по-голяма е истината, толкова по-лесно е за ума да я отхвърли, а за сърцето да я почувства.

 

Когато се съмняваш – чувствай.

Когато не знаеш в какво да вярваш – чувствай.

 

Твой компас да е онова усещане за олекване вътре в теб, за разширение, за свободно поемане на въздух и просветване.

 

Кое е Добро и кое е не-добро?

Онова, което те прави свободен е Добро. Онова, което ти дарява простор да се движиш, да се изразяваш и да бъдеш е Добро.

 

Кое е Природно и кое е срещу Свещената природа в теб?

Онова, което ти дава пространство да растеш е Природно. Онова, което те подкрепя с ресурси да раждаш плодовете на ума, сърцето и утробата/семето си, то мисли за теб с Великата Грижа на Божественото.

 

В големите неща вярва сърцето... а какво по-голямо от Господа? И там умът се проваля и избира да вярва на малкото, на човека, на онзи с шепата обещания и с прашинката сила да ги изпълни.

 

Някой казал една чиста истина – „Че кой е той да знае?!”

Някой наговорил една кола лъжи – „Браво, умен човек, колко много ги разбира нещата, след него да ходим!”

 

Някой им дал залък бял хляб – „Че кой си ти бе, да разбираш от бял хляб?! Ти ли баш?! Кой те научи?! Тебе точно избра и ти точно ще знаеш!”

Друг им излял казан помия, ровят и се радват: „Добър човек, как много го е грижа за нас.”, тъпчат в мръсотията, затънали до шия, а онзи, „добрият”, гази по главите им да не си цапа подметките.

 

Доброто е невидимо за очите.

Чистото и святото не е достояние за слепците.

 

Гледай със сърцето си и виждай.

Чувствай с душата си и знай.

 

Мнозина чакат Христос да им се яви на Небето, така пишело в Евангелието, но ако Светлината я няма в теб, отвън ще те заслепи, ще извърнеш поглед на другата страна, където твоите очи могат да издържат и да различават форма, и ще загърбиш и Христа, и Любовта, и подадената ръка, нищо няма да видиш, всичко ще изгубиш!

Пред теб стоял самият Бог, облечен в образа на един обикновен човек – никой не го следва, никой не го възхвалява, няма нищо, само едно голямо, отворено Сърце, в което те приема целия, такъв, какъвто си и не ти иска друго, само да се отвориш и ти за по-доброто в теб.

 

„Че какво ме ползва? Да са пари, да е обещание за слава, а то добро - благ поглед и усмивка...”

 

В големите неща вярва сърцето... А какво по-голямо у човека от очите, през които гледа Чистата Любов на самия Бог?...

 

Когато си изгубен – чувствай.

Когато търсиш Дом – остави сърцето да те отведе...

 

Анна





---

* по фразата на Зигмунд Фройд, „В малките неща вярвайте на ума, в големите на сърцето.”

 


снимка: xenia lau




По-нова публикация По-стара публикация Начална страница

0 коментара: