ПОМНИ, че се намираш в процес по-голям от това, което виждаш
в момента и животът ти днес е парченце от живота ти утре, а не цялата картина.
Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат – дай им шанс
да ти се разкрият.
Трудностите ни водят към собствената ни сила.
Опитът е този, който ни движи напред.
Това, което е било, не може да бъде по същия начин отново!
Пусни миналото и не го очаквай в бъдещето!
ПОЕМИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО Е ПОД ТВОЙ КОНТРОЛ: твоите мисли,
емоции, реакции, енергия, думи и действия.
Не се опитвай да противодействаш на случващото се.
Не се бори срещу процесите, които са в развитие.
В моменти на абсолютна нестабилност, вместо да се опитваш да
променяш външната среда, потърси баланса в себе си.
„И това ще мине!”
РАЗЧИСТВАЙ ВСЕКИ ДЕН.
Спри да правиш, да четеш, да консумираш и да се съгласяваш с
неща, които не харесваш или вече не са от значение за теб.
Спри да даваш съвети, помощ и внимание на хора, които се
оплакват, мрънкат, злословят и драматизират с удоволствие.
Научи се да казваш „Не”.
Научи се да уважаваш себе си.
ПРАВИ ПО НЕЩО, КОЕТО ТИ ХАРЕСВА, ВСЕКИ ДЕН.
Може да е нещо малко, като любим десерт или 15 минути
съзерцание на слънчевите лъчи в парка, но накъсвай напрежението с моменти на
приятност и успокоение.
Когато правиш нещо, което ти харесва, ти се свързваш със
себе си, с твоя център на стабилност – това са мигове за възстановяване на
личния заряд, след които по-лесно ще се справиш с източника на напрежение.
ТЪРСИ СМЕШНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА и подхождай с чувство за
хумор.
Смехът е висше духовно постижение, най-високата точка на
съзнанието. Той е духовно здраве и освобождава от всякакви тегоби.
Отдай се изцяло на смеха и той ще те върне в настоящето,
защото никой не може да се смее в миналото, нито да се смее в бъдещето, а само
сега, в този единствен момент, на който принадлежиш.
СЪЗДАВАЙ ВРЪЗКИ ВСЕКИ ДЕН и подарявай усмивки, прегръдки,
добри думи, внимание и търпение.
Започни с: „Обичам те” и „Благодаря ти”, поне по веднъж на
ден към твоите близки и към себе си.
А в най-трудните моменти, в които се чувстваш сам и
изоставен, винаги помни, че ние не сме тела с души, които са отделени помежду
си, а сме души в тела, които са (за)едно в илюзията на разделението.
0 коментара: