Top-ads

Да станеш, да бъдеш, да живееш Себе Си

Време за четене:
От Оставете своя коментар


За Размисъл:

„Не мога да остана, майко.
Обичам те, но не съм родена, за да ти угаждам,
не съм родена да те правя щастлива
или да придавам смисъл на живота ти.
Не съм родена да гния под крилата ти
като неизлюпено яйце.

Не мога да остана, учителю.
Не съм родена да бъда вкарвана в твоите калъпи,
да мисля по начина, по който ти
или да запомням фактите, които казваш.
Родена съм да мисля независимо.

Не мога да остана, любими.
Не съм родена да задоволявам нуждите ти,
да се грижа за теб
или да се крия в ръцете ти.
Не съм родена, за да се свивам и да съм малка,
нито за да ме приемат като даденост.

Не мога да остана, началнико.
Не съм родена да правя пари за други,
не съм родена да следвам правила
или да повтарям все същия ден отново и отново.
Не съм родена, за да съществувам в скука.

Не мога да остана, наставнико.
Не съм родена да следвам твоите идеи
или да живея според твоите устои.
Родена съм да открия собствената истина
и да развия свои правила.

Родена съм да вкуся живота всецяло.
Да се изгубя с индийски влак,
да бъда прелъстявана от опасни мъже,
да срещам различни лица, места и култури,
да бъда в джунглата цяла нощ,
да бягам с вълците,
да се влюбя до полуда,
да бъда отнесена от тайфун,
да се разбие сърцето ми и
да потъна в дълбокото.

Родена съм да изцапам ръцете си,
да имам пясък по устните,
кал по дрехите,
трънчета в петите
и да скоча в пропастта.

Родена съм да чувствам всичко,
да вкусвам всичко -
от горчивия вкус на тъгата,
през неприятния вкус на измамата,
до сладкия вкус на любовта.

Родена съм да овладея езика на любовта,
да разбера как да отключа сърцето си,
как да се освободя от всички очаквания.
Родена съм да науча какво е да изгубиш всичко,
но да останеш с онова, което наистина е от значение.
Родена съм да живея живот, в който няма място за друго,
освен за онова, което е истинско, което е МЕН. 

Аз съм Феникс.
Родена съм да разтворя криле и да полетя към слънцето,
да изгоря и да се превърна в прах,
да се разпръсна по земята и да израсна отново.

А когато остарея,
да се гордея с белезите си,
с бръчките,
спомените,
историите,
с моята мъдрост,
с моята свобода.

Родена съм да съм волна
и точно затова
Не мога да остана.”

(Sanne Burger)

 

Не мога да остана... същата...

Дълбоко, дълбоко в себе си,
слез там,
усети пулса на сърцето си,
чуй песента на душата си.
Какво ти казват?
Към какво те водят?
Къде е твоят Дом?
Коя Си Ти?
Време е за безкомпромисна Истина – към себе си, към другите, към любимия.
Неизказаните думи да се кажат честно и с любов – към себе си, към другите, към любимия.
Заключените сърца да се отключат – за себе си, за другия, за любимия.

И да си тръгнеш.
От там, където не принадлежиш.
За да станеш/бъдеш/живееш СЕБЕ СИ.
Нежно, деликатно, с грижа и любов към самата Теб...



По-нова публикация По-стара публикация Начална страница

0 коментара: