След кръщението на Иисус Христос в р. Йордан, Божият Син се
оттегля в пустинята, където пости 40 дни и нощи и най-сетне огладнява.
Тогава до него се приближава изкусителят: „Ако си Син Божий,
кажи тия камъни да станат на хлябове.”
А Иисус отговаря и казва му: „Писано е: „не само с хляб ще
живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста.”
Тогава дяволът Го поставя на храмовата стряха: „Ако си Син
Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и
на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си.”
А Иисус отговаря и казва му: „Писано е също: „няма да
изкусиш Господа, Бога твоего”.
Тогава изкусителят Го качва на висока планина и Му показва
всички царства на света: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”.
А Иисус отговаря и казва му: Махни се от мене, сатана!
защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще
служиш.”
И едва тогава дяволът Го оставя и Ангели идват и Му
служат...
.
.
.
На 16 ноември Венера се обръща директна след 40 дни и нощи
пречистване на изкушенията в сърцето ни, докато в него остана само най-важното,
а всичко друго беше взето.
Доста вероятно е в момента да имате чувството, че много неща
са ви отнети/отказани/непозволени, но колкото и да са били ценни за вас преди, с
изненада разбирате, че сега не са от първостепенно значение.
Но има едно.
Има едно искрящо, безценно нещо, в което са Пътят и
Истината, и Животът за вас.
Онова, което кара сърцето ви да тупти.
Онова, което придава смисъл на съществуването ви.
Вече знаете без какво наистина не можете.
Но още нещо е твърде вероятно:
да изпитвате празнина, липса на смисъл, безнадеждност;
да се чувствате открили най-важното за вас и в същото време,
отведени непреодолимо далече от него.
Сякаш никога няма да го стигнете.
Сякаш повече няма смисъл да опитвате.
Това ли е?
Това ли беше големият урок на всичко мъчително, през което
преминах досега?!
Това ли е смисълът на безкрайните жертви, които направих и
усилията, които положих?!
Да разбера какъв живот искам за себе си, да стана човекът,
който съответства на живота, който искам за себе си; да се взривя милион пъти
вътре в себе си, за да освободя този нов живот и накрая да се окажа в пустош, в
празнина, в не-живот, в някакво си съществуване!!!...
...
Но ако в безжизнеността на пустинята се роди живот, то този
живот е неизкореним.
И ако в безнадеждността на безспирната разруха една частица
в теб остане цяла, то от тази частица във всеки следващ миг отново ще се
съградиш!
.
.
.
През последния месец се извършва масивно изчистване на лична
и колективна карма, и продължава.
Колкото повече духовна/вътрешна работа сте извършили досега,
толкова по-опустошително може да го преживявате.
Емоционално освобождаване, отваряне на душевни рани,
изчистване на карма от животи наред, физическа пренастройка към по-високата и
по-силна енергийна вибрация...
Гадене, замайване, болки в сърдечната област, гърлото,
главата, разболяване, изтощение, нужда от повече сън, но сънят е неспокоен и не
носи отмора, липса на апетит, мъка, вътрешно страдание, неутешима самота,
депресивност, силно ограничаване на социалните контакти, неяснота и колапс на
надеждите...
Мъчително е, но продължавайте добрата си работа, смели
работници на Светлината!
През вас преминава цялата тъмнина и тежест на този свят, за
да се освети –
не само вашите болки, но колективните;
не само вашата карма, но на предците ви.
И дори да се чувствате на дъното, знайте, че сте най-високо
в йерархията на душите, инкарнирани на Земята сега.
Защото вие създавате новия живот.
Защото вие повдигате съзнанието на човечеството.
А Съзнание = Светлина, разбила сърцето ви отвътре навън, за
да излезе в света...
